Да разберем кубизма
Кубизмът е един от най-влиятелните и превратни артистични стилове на XX век. Той се заражда в Париж през ранните години на века и променя основно изкуството, като отменя перспективата, която доминира в европейското изобразително изкуство от Ренесанса.
Зараждащите се години на кубизма
Кубизмът се заражда през ранните години на 20-и век, когато двамата водещи артисти - Пабло Пикасо и Жорж Брак - започват да експериментират с различни изобразителни форми и техники. Те играят с формата, цвета и текстурата, за да създадат нови изразителни възможности, които надхвърлят традиционните рамки на изобразителното изкуство.
Основни принципи
Кубистите отхвърлят традиционната перспектива и масовата реалност, изображавайки предмети от множество гледни точки и в различни контексти в една и съща композиция. Те разлагат предметите на геометрични форми и ги разглеждат от различни гледни точки. Това води до "разглобяване" на формите и "сглобяването" им във вид, който визуализира множеството перспективи на една сцена или предмет.
Аналитичен и синтетичен кубизъм
Кубизмът се развива през два основни етапа: аналитичен и синтетичен. Аналитичният кубизъм е ранният период (1907-1912), когато Пикасо и Брак разглобяват предметите на множество геометрични фрагменти. В този период произведенията често са монотонни, със сиви, кафяви и черни тонове.
Синтетичният кубизъм (1912-1914) се характеризира с по-абстрактни и по-декоративни произведения. Колажът влиза в поле на внимание като техника, а цветовете стават по-ярки и наситени. Съчетават се различни материали и текстури, като дърво, желязо, плат и др.
Влияние и наследство
Влиянието на кубизма продължава да се усеща през целия XX век и след това. Стилът предизвиква цялостна промяна в начина, по който изкуството е изпълнено и възприемано, като дава тласък на абстрактния експресионизъм, конструктивизма и дори на поп арта. Днес кубизмът се признава като един от най-революционните моменти в историята на изобразителното изкуство.
В заключение, кубизмът е една от най-важните художествени течения на 20-и век, която променя радикално изобразителното изкуство. Създавайки нов начин за изображаване на света, той позволява на изкуството да се развива и разширява в нови и иновативни посоки.
Зараждащите се години на кубизма
Кубизмът се заражда през ранните години на 20-и век, когато двамата водещи артисти - Пабло Пикасо и Жорж Брак - започват да експериментират с различни изобразителни форми и техники. Те играят с формата, цвета и текстурата, за да създадат нови изразителни възможности, които надхвърлят традиционните рамки на изобразителното изкуство.
Основни принципи
Кубистите отхвърлят традиционната перспектива и масовата реалност, изображавайки предмети от множество гледни точки и в различни контексти в една и съща композиция. Те разлагат предметите на геометрични форми и ги разглеждат от различни гледни точки. Това води до "разглобяване" на формите и "сглобяването" им във вид, който визуализира множеството перспективи на една сцена или предмет.
Аналитичен и синтетичен кубизъм
Кубизмът се развива през два основни етапа: аналитичен и синтетичен. Аналитичният кубизъм е ранният период (1907-1912), когато Пикасо и Брак разглобяват предметите на множество геометрични фрагменти. В този период произведенията често са монотонни, със сиви, кафяви и черни тонове.
Синтетичният кубизъм (1912-1914) се характеризира с по-абстрактни и по-декоративни произведения. Колажът влиза в поле на внимание като техника, а цветовете стават по-ярки и наситени. Съчетават се различни материали и текстури, като дърво, желязо, плат и др.
Влияние и наследство
Влиянието на кубизма продължава да се усеща през целия XX век и след това. Стилът предизвиква цялостна промяна в начина, по който изкуството е изпълнено и възприемано, като дава тласък на абстрактния експресионизъм, конструктивизма и дори на поп арта. Днес кубизмът се признава като един от най-революционните моменти в историята на изобразителното изкуство.
В заключение, кубизмът е една от най-важните художествени течения на 20-и век, която променя радикално изобразителното изкуство. Създавайки нов начин за изображаване на света, той позволява на изкуството да се развива и разширява в нови и иновативни посоки.